Това е сред най-преподаваните в училище кратки разкази на Елин Пелин. В него се разказва за група косачи, които са дошли в Тракийските поля, за да работят. Една нощ те си почиват край огъня, а Благолажа им разказва истории, на които Лазо, най-младият, не вярва.
Принтирай Изпрати на приятел Сподели ИЗТЕГЛИ ПРОГРАМА ОНЛАЙН ПРЕМИО ТРАВЕЛ КАТАЛОГ азия самолетна екскурзия екскурзия до китай екскурзия до пекин екскурзия до шанхай пролетна екскурзия лятна екскурзия есенна екскурзия круиз по река яндзъ обиколна екскурзия организирана екскурзия групова екскурзия екскурзия с премио травел полет до пекин полет до шанхай перлата на изтока нефритения буда шанхай яндзъ сиан пекин Всички дестинации
Само един Левски не се бои от такова фотографисване. Всяка гънка от неговия обществен и частен живот, осветлена от биографа, изважда го по-голям пред нас. Васил Левски е образец на нравствена чистота. Той е не само доблестен — той е добродетелен: победоносно оборване теорията у нас, че честността е елемент, несъвместим с революционерството. Васил Левски наумява подвижниците на първото християнство, народът го наричаше „Апостолът“. Никога прозвище по-вярно не се е давало: апостол по посланието си и по фанатическата вяра в бога си — свободата на България, — той наумява Христовите ученици и по образа на живота си, по трезвостта, по чистотата на нравите си, и, макар скептик, по безукорната си чисто християнска нравственост.
Приятелят му Жоро го гледаше леко притеснен и го попита майка му ли се е прибрала и да не е проблем, че пушат и пият, а Митко усмихвайки се го успокой, че няма никакви проблеми.
Максим Горки пише, че никой не може да се сравни с Чехов по писане за обикновените неща.
Решавам, че ще се правя на мъж – отивам отзад, да повдигна задницата и да я завъртя, но то си тежи – на няколко подхвърляния успях, но така си сецнах гърба, че ми причерня. Дойде Ели и ми каза:
Мъж и жена с нещастни бракове се срещат на почивка в Крим и започват романс. Когато идва време за тръгване, те се връщат при семействата си, но продължават да копнеят един за друг.
. По-късно пътуването ви отвежда до най-късото, но Разкази за Сиан най-зрелищно ждрело Чутанг, където ще останете без дъх от невероятните гледки към високите планини от двете му страни.
Ще имате възможност да разгледате крайбрежната ивица "Бунд" – символ на Шанхай, разказващ за колониалното минало на града, както и търговския булевард "Нандзин"
Този разговор между двамата заптии се отнасяше за Василя Левски, когото търсеха да уловят.
— Та ние се веке познаваме от старо време — обади се същият весело, като приближаваше към мене.
Въображението насяваше с подозрителни симптоми околността. То търсеше и съглеждаше между братясалите стъбла на дърветата и сплетените им клонове ту цевта на една арнаутска пушка, ту гъжвите на злодейци, ту дългите поли на черкези, които се гушеха в гъстълака… Самотията около мене ми тегнеше… Извиках веднаж, дваж, напосока, дано ми се обадят — да чуя поне човешки глас, — но ми отговориха само екове… Аз задупчих енергически търбуха на коня си, но той беше заморен вече. Местността добиваше все повече враждебен вид. Слънцето припече, ветрецът престана, гората заглъхна; само бръмченето на рой мухи се чуваше сега, и то твърде гръмливо сред мъртвешката тишина… Аз вървях вече между две високи стени от дървета. Един разбойник не би нашел по-сгодно място за престъпление. При един завой инстинктивно се обърнах назад и потръпнах: видях двамата италианци, че се мярнаха на пътя и тозчас потънаха в шумака. Разбрах всичко: пътят правеше тука остър лакът; очевидно те нагазиха напреки през гъстълака, за да ми излязат отпреде и пресечат пътя, вярвайки, че не съм ги видял… Тотава аз силно боднах коня.
Когато дойдох на точката на пресрещането, видях, че двамата злодейци идеха през една козя пътека — два-три разкрача ни разделяха само! Тогава закарах по един лудешки начин, без да обръщам внимание на урвестите места, ни на дълбоката пропаст, над която пътят се намери. Като за беда той стана по-лош: препречваха го редове озъбени канари, които образуваха някакви неправилни и невъзможни стъпала по стръмнината му. На едно такова стъпало конят се подхлъзна и падна. Краката ми се закачиха във въжените стремена и аз с ужас разбрах, че изплашеното животно в напъванията си да се повдигне се подхлъзваше и наваляше неудържимо към дълбоката пропаст заедно мене. Нададох вик… В същия миг над главата ми се мярнаха и главите на злодейците… Аз видях, че русият извади камата си… Тозчас усетих, че краката ми се освободиха от фаталните примки, и аз се оттеглих бързо настрана. Конят, хванат за поводника и облекчен от товара си, скокна тутакси на краката си, цял разтреперан от чувството за страшното и избягнато премеждие.
Внучката на дядо Корчан предизвиква Лазар на надиграване. Той вади златен наниз като облог, а тя обещава, че ще му пристане. Лазар печели предизвикателството и повежда Христина към дома си. И така мелницата остава недовършена.